Археология

Археологическите изследвания в Перелишкия дял на Родопите показват, че е бил населен още през епохата на Палеолита. В полите на Перелик (2191м) е локализирано част от трасето на едно от разклоненията на Централния трансродопски път, свързващ Маричината долина с Беломорска Тракия още през късната бронзова епоха (ХVІ-ХІІ в. пр. Хр.). Именно този пьт е една от атракциите за туристите в района. По него гостите на СТЦ Перелик ще се запознаят с откритите от археолозите селища, крепости, светилища, храмове, некрополи.
 Достигайки до курорта Пампорово, Централният презродопски път продължава на запад и обхваща селищната редица Стойките – Стикъл, Солища – Гела. Тук археолозите откриха селище на древните траки от т. нар. “разпръснат тип”. Веществени следи от него са регистрирани, отчасти проучени и могат да се видят по полегатите била, оградени на север от Голяма река (приток на Въча), а от юг – от Перелишки рид.
Най-ранната дата на заселване на подножието на вр. Перелик засега се отнася към късната бронзова епоха (ХVІ-ХІІ в.пр. Хр.). Затова свидетелстват находките от проучения могилен некропол в махала Заевите при с. Гела. Доказателство за вече отседнал живот е тракийската крепост в м. Градище, югозападно от с. Гела, която през желязната епоха (ХІ-І в.пр. Хр.) е използвана за убежище по време но военни действия. За непрекъснатата населеност на района Гела-Стойките свидетелстват и проучените могилни некрополи при с. Гела (VІ в.пр. Хр. – ІV в.сл. Хр.), археологическият комплекс (светилище “Св. Еленка”, некропол и селище в м. Стойченско павле с обща дата V в. – ІІ в. пр. Хр.), крепостта Турлата при с. Стикъл (VІ-ХІV в) и др.
Тракийската крепост при с. Гела се намира в местността Градище, откъдето идва и името. На запад е запазена стена с около 90 м. дължина. На изток крепостна стена не е изградена, тъй като е използвана непрестъпността на скалния гребен. На места стената е съхранена на височина до 2,20 м.
Светилищата на траките са местата, където според техните вярвания и представи се осъществяват контактът между земния-човешкия и небесния-божествен свят. От там те отправят своите молитви към боговете., извършват жертвоприношения в тяхна чест, оставят дарове… Затова тракийските светилища се разполагат на “върха на земята”. Затова най-вероятните светилища в района са на самия връх Перелик, на Турлата – южно от с. Стикъл, на Солийски връх, северно от Солища и Св. Врач, южно от Стойките.

Смолян, 16 октомври, 2007 г.
Никола ДАМЯНОВ